Само на салата не може да се кара.
Добре е понякога да се разнообразява,
че организмът си иска различни неща.
На чушките днес им е дошъл реда.
Измих и изтръмбуших цели 12 броя,
довечера ще стана на мъжо героя,
че като ги подуши още от вратата
ще му се разтреперят от глад краката.
В купа разбърках пет домашни яйца,
изобщо не сложих нито грам от солта,
защото е вредна и кръвното вдига,
после вдигаме до Бога олелия.
Добавих 800 гр обезсолена извара.
На нас ни харесва, за други е драма.
Кашкавал настъргах на око,
хич не гледах колко беше дошло.
Нарязах кервиз пресен от село
и буфнах го при другите работи смело.
Разбърках тази приказна смес
и се врътнах с много, много финес.
Тавата голяма бързо извадих
и мазнина в нея малко добавих,
колкото добре да я намажа,
а сега за пълненето да разкажа.
Чушка по чушка с лъжичка напълних,
сместа бе доста и добре ги препълних.
Наредих ги на два реда в тавата
и викам: - Песента им е изпята!
Щом се чушки изпекат
мигом ще се изядат.
Бутнах ги на 200 градуса с вентилатор,
дето бръмчи малко като вибратор,
обърнах ги след запичането веднъж.
Довечера доволен ще да е моето мъж!
И рекох, че ще е жалка карикатурка
към чушките ако не сложа и притурка,
та спретнах бърз чесново-млечен сос,
и загладих доволно моя алаброс.
За соса сложих 400 гр мляко да цедя,
4,5% беше, не ми се досвидя.
За кратко време беше готово
и аз се завихрих с него отново,
нарязах пресен чесън, пак от село
и копър добавих за туй добро дело,
солчица много малко сложих,
на зехтина този път заложих,
ливнах 1 цяла супена лъжица
в сместа дето стана пълна паница.
Разбърках и долових антивампирен аромат-
Леле, майко! Паднах от смях!
След ядене не трябва да хортувам,
и въобще не бива някой да целувам,
че ще го хване направо морската болест,
от моята "свежа" и "уханната" челюст.