но стана тъй, че имам пак с какво да се похваля-

питка спретнах за колегите на моя мъж,

която утре ще излапат наведнъж.

Замесих я в хлебопекарната ми Пенка,

че аз на нея съм й върла, луда фенка,

в контейнера 4 супени лъжици олио сложих

и 500 мл гъст айрян положих,

ръгнах разбити белтък и още 2 яйца,

оцет и сол по една супена лъжица,

пресях набързо 750 гр бяло брашно,

но после добавих още, че малко беше дошло,

отгоре сложих 3 супени лъжици захарчица,

а върху нея 10 гр суха маица.

Пуснах на програма за тесто да се меси,

а мене нещо леко ме потресе,

вънка сливенски вятър да духа не спира,

бучи, върлува и очите ми събира.

Добре, че блъснах тестото с тавата

в печката на вентилатор да втасва, горката...

Мина се поне 20 минути време,

на мен направо взе да ми се дреме.

Стегнах се обаче, като пружинка

и оформих питката за мъжката дружинка.

Не се скъпих и сиренце й сложих,

на мазничкото даже пак заложих,

а като изпълни после питката тавата

я намазах обилно, нея, горката,

с разбит жълтък с олио и малко млекце,

поръсих със семки и я бутнах да се пече

на 160 градуса в загрята фурна,

а после 45 минути стоях дежурна

да не вземе да прегори,

че после ще ми се стъжни...

И тъй завърши питкената одисея.

На мен обаче...празен ми е корема...

Дано не съм ви била много банална,

голямо съм перко, но не и скандална.

Лека вечер на всички ви желая,

а аз из нета малко ще се помотая.